Испанската инквизиция
Един от най-тъмните периоди на испанската история е испанската Инквизиция, която обхваща Испания за над 350 години. Ерата на строга цензура, параноя, насилие, autos-da-fé, смърт и преследването на еретиците или с други думи всеки, който нарочно не се придържа към принципите на католическата църква. И като обхват и като интензитет, започналата през 1478 и продължилата до 1834 испанската инквизиция, надминава средно- вековната инквизиция, от която католическите монарси взели първоначал- ната идея.
Историята на испанската инквизиция
След обединителния брак, известните католически монарси Fernando и Isabel поставили амбициозни задачи пред себе си. Не само двете кралства Кастиля и Арагон се обединили, но монархията се съсредоточила върху ликвидирането на последното останало царство на маврите, за да приключи реконкистата.
За да управляват, обединят и засилят властта си над разрастналото се кралство монарсите решили да приложат принципите на католическо ортодоксално унифициране. Така през 1478 те взели разрешение от папа Sixtux IV ( което той дал без особено желание)-да основат специална секта и така започнала испанската Инквизиция.
Монарсите се страхували от инвазия на еврейски и мавърски подкрепления отвън, затова те подтикнали населението, което не изповядва католицизъм да приеме на сила религията или да напуснат границите на страната. Тези които били заподозрени за проповядване на Протестантсво, черна магия и всичко друго, което монархията виждала като заплаха за държавата, ставали обект на преследване.
Няколко години по-късно подозренията се надигнали отново, този път заради лоялността на тези, които насилствено приели католицизма или така наречените conversos (прекръстени еврей) и moriscos(прекръстени маври). Инквизицията се вманиечила в подозренията си, че прекръстените население се преструват, за да избегне преследване, а в същото време проповядва старите си религии скришом. По този начин те поставяли реална опастност за подкопаване основите на християнството в държавата. След години на безмислени гонения, Испанската инквизиция завършила през 1834.
Структурата на испанската инквизиция
Докато испанската Инквизиция се развивала върху религиозните основи, тя оперирала отделно от католическата църква. С други думи католическата църква(дори и папата) нямали власт в действията на испанската инквизиция. Това била работата на първия генерал-инквизитор Tomás de Torquemada, да оформи инквизицията в организирана и безмилостна гонитба на вещици.
Той основал трибунали на Инквизицията из цяла Испания. Еретиците, чиито имена трибуналите получавали от изплашените хора, били представяни и всички получавали присъдите си в публични церемонии известни като auto-da-fé. Ако те не се разкаяли или получавали доживотен затвор или били изгаряни живи на клада. Трибунала насилствал тези, които се разкаяли да назоват други еретици, или да дадат парите си и да излежат няколко години в затвора за назидание.