Хабсбургска Испания (1504-1521)
Хабсбургският период в Испания е поредица от събития между 16-ти и 17-ти век. Той започнал със свещено избрания император на Романската Империя, Фредрик III. Хабсбургите, от австрийски произход, били доминиращата фамилия по това време; най-известните и представители били Чарлс I и Филип II. Хабсбургите имали мощна империя, която продължила да властва над 100 години и била считана за двигателя на света. Тези фактори допринесли периода да бъде наречен "Age of Expansion"(векът на експанзията). През 17 век Испания попаднала под политически и културен упадък, претърпявайки голям брой военни поражения. Чарлс II бил последния Хабсбургски владетел. Когато той починал през 1700, смъртта му подкладила множество спорове в страната и Европа като цяло.
Хабсбургският период довел до обединението на иберийския полуостров благодарение на брака на Изабела от Кастиля и Фердинанд II от Арагон. Фердинанд II взел пълен контрол над иберийския полуостров след като поел властта от дъщерята на Изабел наречена лудата Йоана "Joanna the mad". По-късно той изиграл важна роля по време на войната на лигата в Камбрай. Когато починал Франция вече била завладяла Италия.
Чарлс I го наследил и срещнал множество проблеми по пътя си, особено когато бунтовници се опитали да го махнат от престола и да сложат отново на трона Joanna the mad !
(1521-1556)
През периода 1500 Чарлс спечелил победа в битката при Павиа, но се изправил пред проблема да плати на армията си за усилията им, вместо това обаче северно италианските му войски решили да ограбят Рим. В по-късен период Хенри VIII се присъединил в битката на Испания срещу Франция и въпреки че Испания била победена, Англия и Австрия успели да подчинят френските сили. Веднъж щом войските на Чарлс били готови той се противопоставил на лигата Schmalkaldic (Протестантски съюз, създаден да отбие атаките на Чарлс I), след като френските войски били победени.
(1556-1571)
Чарлс ги принудил да подпишат мирен договор в Cateau Cambresis, който определил, че Испания щяла да има контрол над Италия. Лидерът на френската нация Хенри II бил убит. По-късно Испания срещнала проблеми с постоянните атаки на отоманците. Монархът загинал, предавайки властта на по-малко способни наследници. Това не поставило Испания в обещаваща позиция, и както винаги, страната била изправена пред финансови проблеми. Затова Испания останала в отбранителна позиция, за да може да възстанови силите си. Проблемът бил, че те дали достатъчно време на враговете си да се подготвят за война. По-късно през този период избухнала 80 годишната война, която накратко казано пречинила множество проблеми за страната.
(1596-1626)
Испания била в криза, последвана от възхода на врагове като Англия, Франция и Холандия. Държавата отново имала финансови проблеми и нямала необходимите ресурси. Владетел по това време бил Филип II. Той нямал достатъчно време и физически възможности поради влошеното му здравословно състояние, и затова решил да сключи мирен договор с Франция. Заедно с това страната била изправена пред епидемия от чума, която заличила голяма част от населението. В заключение въпреки всички трудности било истински подвиг, че Испания все пак успяла да запази влиянието си на суперсила.
(1643-1700)
Последните дни на Хабсбургите дошли, когато Чарлс II бил на власт. За жалост владетелят бил роден с деформации, които ограничили способностите му да ръководи страната и да взима важни решения. Битката при Rocrio била превратната точка, както и значително събитие, което обозначило края на Испанската доминация, властвала в Европа над 100 години.